тракт

Речник на българския език

тра̀кт — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тра̀ктът, тра̀кта, само ед., м. Устройства, които образуват канала за предаване, придвижване; път. Тракт на съобщенията.
• Стомашно-чревен тракт. — Храносмилателен път.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тракт
непълен член трак-та
пълен член трак-тът
мн.ч. трак-то-ве
членувано трак-то-ве-те
бройна форма трак-та
звателна форма —

Връзки