трак

Речник на българския език

1. трак — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. трак
непълен член тра-ка
пълен член тра-кът
мн.ч. тра-ко-ве
членувано тра-ко-ве-те
бройна форма тра-ка
звателна форма —

2. трак — междуметие (тип 190) редактиране

Значение

Връзки