трагизъм

Речник на българския език

трагѝзъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

трагѝзмът, трагѝзма, само ед., м. Качество на трагедия; фаталност, безизходица; трагичност. Трагизмът на положението. От думите му лъха трагизъм.

Грешни изписвания (3)

  • трагизам
  • тръгизам
  • тръгизъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тра-ги-зъм
непълен член тра-гиз-ма
пълен член тра-гиз-мът
мн.ч. тра-гиз-ми
членувано тра-гиз-ми-те
бройна форма тра-ги-зъ-ма
звателна форма