тост

Речник на българския език

тост съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

то̀стът, то̀ста, мн. то̀стове, (два) то̀ста, м.
1. Тържествена наздравица. Вдигам тост за здравето на домакинята.
2. Изказани пожелания при наздравица. Произнасям дълъг тост.

Грешни изписвания (1)

  • тос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тост
непълен член тос-та
пълен член тос-тът
мн.ч. тос-то-ве
членувано тос-то-ве-те
бройна форма тос-та
звателна форма