торс

Речник на българския език

торс — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

то̀рсът, то̀рса, мн. то̀рсове, (два) то̀рса, м. Човешко тяло без главата и крайниците, както и негово скулптурно изображение. Здрав торс. Антични торсове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. торс
непълен член тор-са
пълен член тор-сът
мн.ч. тор-со-ве
членувано тор-со-ве-те
бройна форма тор-са
звателна форма —

Връзки