топучилище

Речник на българския език

топучилище съществително име, среден род (тип 66) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • топучилиште

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пу-чи-ли-ще
членувано то-пу-чи-ли-ще-то
мн.ч. то-пу-чи-ли-ща
членувано то-пу-чи-ли-ща-та