топполитик

Речник на българския език

топполитик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-по-ли-тик
непълен член топ-по-ли-ти-ка
пълен член топ-по-ли-ти-кът
мн.ч. топ-по-ли-ти-ци
членувано топ-по-ли-ти-ци-те
бройна форма топ-по-ли-ти-ци
звателна форма топ-по-ли-ти-ко