топография

Речник на българския език

топогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Дял от геодезията, който се занимава със заснимане и измерване на земната повърхност и представянето ѝ върху карти и планове.
2. Повърхност и разположение на точките в една местност.
прил. топогра̀фски, топогра̀фска, топогра̀фско, мн. топогра̀фски.

Грешни изписвания (23)

  • топографеа
  • топографеъ
  • топографея
  • топографиа
  • топографиъ
  • топуграфеа
  • топуграфеъ
  • топуграфея
  • топуграфиа
  • топуграфиъ
  • топуграфия
  • тупографеа
  • тупографеъ
  • тупографея
  • тупографиа
  • тупографиъ
  • тупография
  • тупуграфеа
  • тупуграфеъ
  • тупуграфея
  • тупуграфиа
  • тупуграфиъ
  • тупуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. то-пог-ра-фия
членувано то-пог-ра-фи-я-та
мн.ч. то-пог-ра-фии
членувано то-пог-ра-фи-и-те
звателна форма