топмясто

Речник на българския език

топмясто съществително име, среден род (тип 57a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • топмъсто

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-мяс-то
членувано топ-мяс-то-то
мн.ч. топ-мес-та
членувано топ-мес-та-та