топличност

Речник на българския език

топличност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • топличнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-лич-ност
членувано топ-лич-ност-та
мн.ч. топ-лич-нос-ти
членувано топ-лич-нос-ти-те
звателна форма