топкомик

Речник на българския език

топкомик съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-ко-мик
непълен член топ-ко-ми-ка
пълен член топ-ко-ми-кът
мн.ч. топ-ко-ми-ци
членувано топ-ко-ми-ци-те
бройна форма топ-ко-ми-ци
звателна форма топ-ко-ми-ко