топкласация

Речник на българския език

топкласация съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • топкласациъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. топ-к-ла-са-ция
членувано топ-к-ла-са-ци-я-та
мн.ч. топ-к-ла-са-ции
членувано топ-к-ла-са-ци-и-те
звателна форма