тиф

Речник на българския език

тиф — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

тѝфът, тѝфа, само ед. м. Тифус.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тиф
непълен член ти-фа
пълен член ти-фът
мн.ч. ти-фо-ве
членувано ти-фо-ве-те
бройна форма ти-фа
звателна форма —

Връзки