титулярка

Речник на българския език

титуля̀рка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. титуля̀рки, ж. Жена титуляр.

Грешни изписвания (7)

  • тетолярка
  • тетоляркъ
  • тетулярка
  • тетуляркъ
  • титолярка
  • титоляркъ
  • титуляркъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-ту-ляр-ка
членувано ти-ту-ляр-ка-та
мн.ч. ти-ту-ляр-ки
членувано ти-ту-ляр-ки-те
звателна форма ти-ту-ляр-ке