тир

Речник на българския език

тир — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тир
непълен член ти-ра
пълен член ти-рът
мн.ч. ти-ро-ве
членувано ти-ро-ве-те
бройна форма ти-ра
звателна форма —

Връзки