типография

Речник на българския език

типогра̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Отпечатване на текстове, книги.
2. Остар. Предприятие за отпечатване на текстове, книги; печатница.
прил. типогра̀фски, типогра̀фска, типогра̀фско, мн. типогра̀фски. Типографска техника.

Грешни изписвания (23)

  • тепографеа
  • тепографеъ
  • тепографея
  • тепографиа
  • тепографиъ
  • тепография
  • тепуграфеа
  • тепуграфеъ
  • тепуграфея
  • тепуграфиа
  • тепуграфиъ
  • тепуграфия
  • типографеа
  • типографеъ
  • типографея
  • типографиа
  • типографиъ
  • типуграфеа
  • типуграфеъ
  • типуграфея
  • типуграфиа
  • типуграфиъ
  • типуграфия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ти-пог-ра-фия
членувано ти-пог-ра-фи-я-та
мн.ч. ти-пог-ра-фии
членувано ти-пог-ра-фи-и-те
звателна форма