тигрица

Речник на българския език

тигрѝца съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. тигрѝци, ж.
1. Женската на тигъра.
2. Буйна и/или разярена жена. Спуска се като тигрица.

Грешни изписвания (3)

  • тегрица
  • тегрицъ
  • тигрицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тиг-ри-ца
членувано тиг-ри-ца-та
мн.ч. тиг-ри-ци
членувано тиг-ри-ци-те
звателна форма тиг-ри-це