тетралогия

Речник на българския език

тетрало̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. тетрало̀гии, ж. Това, което е от четири части (обикн. книга, филм). Тетралогията на Димитър Талев.

Грешни изписвания (23)

  • тетралогеа
  • тетралогеъ
  • тетралогея
  • тетралогиа
  • тетралогиъ
  • тетрълогеа
  • тетрълогеъ
  • тетрълогея
  • тетрълогиа
  • тетрълогиъ
  • тетрълогия
  • титралогеа
  • титралогеъ
  • титралогея
  • титралогиа
  • титралогиъ
  • титралогия
  • титрълогеа
  • титрълогеъ
  • титрълогея
  • титрълогиа
  • титрълогиъ
  • титрълогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тет-ра-ло-гия
членувано тет-ра-ло-ги-я-та
мн.ч. тет-ра-ло-гии
членувано тет-ра-ло-ги-и-те
звателна форма