термотерапия

Речник на българския език

тѐрмотера̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Използване на екзогенне топлина, получена от нагрети среди — парафин, пясък, кал, въздух и др. с лечебна цел.

Грешни изписвания (23)

  • термотерапиъ
  • термотерапеа
  • термотерапеъ
  • термотерапея
  • термотерапиа
  • термотирапеа
  • термотирапеъ
  • термотирапея
  • термотирапиа
  • термотирапиъ
  • термотирапия
  • термутерапеа
  • термутерапеъ
  • термутерапея
  • термутерапиа
  • термутерапиъ
  • термутерапия
  • термутирапеа
  • термутирапеъ
  • термутирапея
  • термутирапиа
  • термутирапиъ
  • термутирапия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мо-те-ра-пия
членувано тер-мо-те-ра-пи-я-та
мн.ч. тер-мо-те-ра-пии
членувано тер-мо-те-ра-пи-и-те
звателна форма