термитник

Речник на българския език

термитник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тер-мит-ник
непълен член тер-мит-ни-ка
пълен член тер-мит-ни-кът
мн.ч. тер-мит-ни-ци
членувано тер-мит-ни-ци-те
бройна форма тер-мит-ни-ка
звателна форма