терапия

Речник на българския език

тера̀пия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Дял от медицината, който се занимава с определяне начините за лекуване на различните болести.
2. Подразделение на медицината, което се занимава с лечението на вътрешните болести без хирургическа намеса.
3. Разг. Лекуване, начин на лечение.
прил. терапевтѝчен, терапевтѝчна, терапевтѝчно, мн. терапевтѝчни.
прил. терапевтѝчески, терапевтѝческа, терапевтѝческо, мн. терапевтѝчески.

Грешни изписвания (11)

  • терапеа
  • терапеъ
  • терапея
  • терапиа
  • терапиъ
  • тирапеа
  • тирапеъ
  • тирапея
  • тирапиа
  • тирапиъ
  • тирапия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ра-пия
членувано те-ра-пи-я-та
мн.ч. те-ра-пии
членувано те-ра-пи-и-те
звателна форма