теософия

Речник на българския език

теосо̀фия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Религиозно и мистично учение, което признава вечното съществуване и прераждане на душите и приема, че по мистичен път може да се влезе в общение с тайни и свръхестествени сили, които откриват истината на избрани лица.Прен. Мистицизъм; ср. спиритизъм.

Грешни изписвания (23)

  • теософиъ
  • теософеа
  • теософеъ
  • теософея
  • теософиа
  • теусофеа
  • теусофеъ
  • теусофея
  • теусофиа
  • теусофиъ
  • теусофия
  • тиософеа
  • тиософеъ
  • тиософея
  • тиософиа
  • тиософиъ
  • тиософия
  • тиусофеа
  • тиусофеъ
  • тиусофея
  • тиусофиа
  • тиусофиъ
  • тиусофия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-о-со-фия
членувано те-о-со-фи-я-та
мн.ч. те-о-со-фии
членувано те-о-со-фи-и-те
звателна форма