теокрация

Речник на българския език

теокра̀ция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Политическо господство на духовенството в държавното управление.
2. Държава с такова управление (Ватикана).
прил. теократѝчен, теократѝчна, теократѝчно, мн. теократѝчни.
прил. теократѝчески, теократѝческа, теократѝческо, мн. теократѝчески. Теократическа държава.

Грешни изписвания (23)

  • теокрацеа
  • теокрацеъ
  • теокрацея
  • теокрациа
  • теокрациъ
  • теукрацеа
  • теукрацеъ
  • теукрацея
  • теукрациа
  • теукрациъ
  • теукрация
  • тиокрацеа
  • тиокрацеъ
  • тиокрацея
  • тиокрациа
  • тиокрациъ
  • тиокрация
  • тиукрацеа
  • тиукрацеъ
  • тиукрацея
  • тиукрациа
  • тиукрациъ
  • тиукрация

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ок-ра-ция
членувано те-ок-ра-ци-я-та
мн.ч. те-ок-ра-ции
членувано те-ок-ра-ци-и-те
звателна форма