темпоритъм

Речник на българския език

темпоритъм съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тем-по-ри-тъм
непълен член тем-по-ри-тъ-ма
пълен член тем-по-ри-тъ-мът
мн.ч. тем-по-рит-ми
членувано тем-по-рит-ми-те
бройна форма тем-по-ри-тъ-ма
звателна форма