твърдоглавка

Речник на българския език

твърдогла̀вка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. твърдогла̀вки, ж. Разг. Твърдоглава жена.

Грешни изписвания (15)

  • твардоглавка
  • твардоглавкъ
  • твардоглафка
  • твардоглафкъ
  • твардуглавка
  • твардуглавкъ
  • твардуглафка
  • твардуглафкъ
  • твърдоглавкъ
  • твърдоглафка
  • твърдоглафкъ
  • твърдуглавка
  • твърдуглавкъ
  • твърдуглафка
  • твърдуглафкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. твър-дог-лав-ка
членувано твър-дог-лав-ка-та
мн.ч. твър-дог-лав-ки
членувано твър-дог-лав-ки-те
звателна форма твър-дог-лав-ке