твърдоглавец

Речник на българския език

твърдогла̀вец съществително име, мъжки род (тип 8a) редактиране

Значение

мн. твърдогла̀вци, м. Разг. Твърдоглав човек.

Грешни изписвания (7)

  • твардоглавец
  • твардоглавиц
  • твардуглавец
  • твардуглавиц
  • твърдоглавиц
  • твърдуглавец
  • твърдуглавиц

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. твър-дог-ла-вец
непълен член твър-дог-ла-ве-ца
пълен член твър-дог-ла-ве-цът
мн.ч. твър-дог-лав-ци
членувано твър-дог-лав-ци-те
бройна форма твър-дог-лав-ци
звателна форма твър-дог-ла-ве-цо