тахометър

Речник на българския език

тахометър съществително име, мъжки род (тип 9) редактиране

Значение

Уред за измерване на скоростта на въртене (обороти — брой завъртания за единица време) на диск или вал в мотор или друга машина.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-хо-ме-тър
непълен член та-хо-ме-тъ-ра
пълен член та-хо-ме-тъ-рът
мн.ч. та-хо-мет-ри
членувано та-хо-мет-ри-те
бройна форма та-хо-ме-тъ-ра
звателна форма