тахикардия

Речник на българския език

тахика̀рдия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Ускоряване на сърдечната дейност над 100 удара в минута, с правилен ритъм от синусовия възел, напр. при тиреотоксикоза, шок, фебрилитет, стрес и др.

Грешни изписвания (23)

  • тахикардиъ
  • тахекардеа
  • тахекардеъ
  • тахекардея
  • тахекардиа
  • тахекардиъ
  • тахекардия
  • тахикардеа
  • тахикардеъ
  • тахикардея
  • тахикардиа
  • тъхекардеа
  • тъхекардеъ
  • тъхекардея
  • тъхекардиа
  • тъхекардиъ
  • тъхекардия
  • тъхикардеа
  • тъхикардеъ
  • тъхикардея
  • тъхикардиа
  • тъхикардиъ
  • тъхикардия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-хи-кар-дия
членувано та-хи-кар-ди-я-та
мн.ч. та-хи-кар-дии
членувано та-хи-кар-ди-и-те
звателна форма