татко

Речник на българския език

та̀тко съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

мн. та̀тковци, м.
1. Разг. Баща. Татковците да дойдат в училището.
2. Моят баща; тате. Нека татко да каже.
3. Като обръщение на дете към собствения му баща. Татко, кажи!
прил. та̀тков, та̀ткова, та̀тково, мн. та̀ткови.

Грешни изписвания (1)

  • татку

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тат-ко
непълен член тат-ко-то
пълен член тат-ко-то
мн.ч. тат-ков-ци
членувано тат-ков-ци-те
бройна форма тат-ков-ци
звателна форма тат-ко