тас

Речник на българския език

тас — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

та̀сът, та̀са, мн. та̀сове, (два) та̀са, м.
1. Метален съд за гребане на вода. Поливам с тас.
2. Разг. Медна паница.
същ. умал. та̀сче, мн. та̀счета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тас
непълен член та-са
пълен член та-сът
мн.ч. та-со-ве
членувано та-со-ве-те
бройна форма та-са
звателна форма —

Връзки