таоизъм

Речник на българския език

таоизъм съществително име, мъжки род (тип 11) редактиране

Значение

рел. Древно учение в Китай от ІV в. пр. Хр. Днес е широко разпространена синкретична народна система от вярвания наред с религиите на будизма и конфуцианството, но обръща особено внимание към алхимията и различни методи за постигане на дълголетие.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-о-изъм
непълен член та-о-из-ма
пълен член та-о-из-мът
мн.ч. та-о-из-ми
членувано та-о-из-ми-те
бройна форма та-о-изъ-ма
звателна форма