танцьор

Речник на българския език

танцьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. танцьо̀ри, м.
1. Професионален изпълнител на танци. Танцьор в ансамбъл.
2. Човек, който може да танцува добре. Голям танцьор е.

Грешни изписвания (1)

  • тънцьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тан-цьор
непълен член тан-цьо-ра
пълен член тан-цьо-рът
мн.ч. тан-цьо-ри
членувано тан-цьо-ри-те
бройна форма тан-цьо-ри
звателна форма тан-цьо-ре