танк — съществително име, мъжки род (тип 1)
Значение
та̀нкът, та̀нка, мн. та̀нкове, (два) та̀нка, м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло.
прил. та̀нков, та̀нкова, та̀нково, мн. та̀нкови.
• Танкови войски. — Род войска, която действа с танкове.
прил. та̀нков, та̀нкова, та̀нково, мн. та̀нкови.
• Танкови войски. — Род войска, която действа с танкове.