танк

Речник на българския език

танк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

та̀нкът, та̀нка, мн. та̀нкове, (два) та̀нка, м. Закрита желязна бойна машина с вериги, която има въртяща се горна част с дуло.
прил. та̀нков, та̀нкова, та̀нково, мн. та̀нкови.
Танкови войски. — Род войска, която действа с танкове.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. танк
непълен член тан-ка
пълен член тан-кът
мн.ч. тан-ко-ве
членувано тан-ко-ве-те
бройна форма тан-ка
звателна форма