талк

Речник на българския език

талк съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

та̀лкът, та̀лка, само ед., м. Мек и мазен силикатов минерал, чийто прах се използва за пудра (особено в спортни състезания). Пакетче талк.
прил. та̀лков, та̀лкова, та̀лково, мн. та̀лкови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. талк
непълен член тал-ка
пълен член тал-кът
мн.ч. тал-ко-ве
членувано тал-ко-ве-те
бройна форма тал-ка
звателна форма