талигар

Речник на българския език

талига̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

талига̀рят, талига̀ря, мн. талига̀ри, м. Разг. Човек, който кара талига; каруцар.
прил. талига̀рски, талига̀рска, талига̀рско, мн. талига̀рски.

Грешни изписвания (3)

  • талегар
  • тълегар
  • тълигар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-ли-гар
непълен член та-ли-га-ря
пълен член та-ли-га-рят
мн.ч. та-ли-га-ри
членувано та-ли-га-ри-те
бройна форма та-ли-га-ри
звателна форма та-ли-га-рю