табак

Речник на българския език

таба̀к съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. таба̀ци, (два) таба̀ка, м. Остар. Голям лист плътна, дебела хартия.



мн. таба̀ци, м. Остар. Кожар.
прил. таба̀шки, таба̀шка, таба̀шко, мн. таба̀шки.

Грешни изписвания (1)

  • тъбак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. та-бак
непълен член та-ба-ка
пълен член та-ба-кът
мн.ч. та-ба-ци
членувано та-ба-ци-те
бройна форма та-ба-ка
звателна форма