съчлененост

Речник на българския език

съчлененост съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съчлененос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съч-ле-не-ност
членувано съч-ле-не-ност-та
мн.ч. съч-ле-не-нос-ти
членувано съч-ле-не-нос-ти-те
звателна форма