състоятелност

Речник на българския език

състоя̀телност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • састоятелнос
  • састоятелнус
  • састоятилнос
  • састоятилнус
  • састуятелнос
  • састуятелнус
  • састуятилнос
  • састуятилнус
  • състоятелнос
  • състоятелнус
  • състоятилнос
  • състоятилнус
  • състуятелнос
  • състуятелнус
  • състуятилнос
  • състуятилнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-то-я-тел-ност
членувано със-то-я-тел-ност-та
мн.ч. със-то-я-тел-нос-ти
членувано със-то-я-тел-нос-ти-те
звателна форма