състезател

Речник на българския език

състеза̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

състеза̀телят, състеза̀теля, мн. състеза̀тели, м. Участник в състезание. Състезателите заеха местата си на пистата.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • састезател
  • састезатил
  • састизател
  • састизатил
  • състезатил
  • състизател
  • състизатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-те-за-тел
непълен член със-те-за-те-ля
пълен член със-те-за-те-лят
мн.ч. със-те-за-те-ли
членувано със-те-за-те-ли-те
бройна форма със-те-за-те-ли
звателна форма със-те-за-те-лю