съставител

Речник на българския език

съста̀вител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

и съставѝтел, съста̀вителят и съставѝтелят, съста̀вителя и съставѝтеля, мн. съста̀вители и съставѝтели, м. Автор, който съставя нещо, като подбира. Съставител на христоматия.

Синоними

Грешни изписвания (7)

  • саставетел
  • саставетил
  • саставител
  • саставитил
  • съставетел
  • съставетил
  • съставитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. със-та-ви-тел
непълен член със-та-ви-те-ля
пълен член със-та-ви-те-лят
мн.ч. със-та-ви-те-ли
членувано със-та-ви-те-ли-те
бройна форма със-та-ви-те-ли
звателна форма със-та-ви-те-лю