съсипня

Речник на българския език

съсипня съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съсипнъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сип-ня
членувано съ-сип-ня-та
мн.ч. съ-сип-ни
членувано съ-сип-ни-те
звателна форма