съсипник

Речник на българския език

съсѝпник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • сасипнек
  • сасипник
  • съсипнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сип-ник
непълен член съ-сип-ни-ка
пълен член съ-сип-ни-кът
мн.ч. съ-сип-ни-ци
членувано съ-сип-ни-ци-те
бройна форма съ-сип-ни-ци
звателна форма съ-сип-ни-ко