съседка

Речник на българския език

съсѐдка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. съсѐдки, ж. Жена съсед.

Грешни изписвания (7)

  • саседка
  • саседкъ
  • сасетка
  • сасеткъ
  • съседкъ
  • съсетка
  • съсеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-сед-ка
членувано съ-сед-ка-та
мн.ч. съ-сед-ки
членувано съ-сед-ки-те
звателна форма съ-сед-ке