съратничка

Речник на българския език

съра̀тничка съществително име, женски род (тип 41b) редактиране

Значение

мн. съра̀тнички, ж. Жена съратник.

Грешни изписвания (7)

  • саратнечка
  • саратнечкъ
  • саратничка
  • саратничкъ
  • съратнечка
  • съратнечкъ
  • съратничкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-рат-нич-ка
членувано съ-рат-нич-ка-та
мн.ч. съ-рат-нич-ки
членувано съ-рат-нич-ки-те
звателна форма съ-рат-нич-ке