съпровождач

Речник на българския език

съпровождач съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ро-вож-дач
непълен член съп-ро-вож-да-ча
пълен член съп-ро-вож-да-чът
мн.ч. съп-ро-вож-да-чи
членувано съп-ро-вож-да-чи-те
бройна форма съп-ро-вож-да-чи
звателна форма съп-ро-вож-да-чо