съпричастност

Речник на българския език

съприча̀стност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (16)

  • сапречаснос
  • сапречаснус
  • сапречастнос
  • сапречастнус
  • сапричаснос
  • сапричаснус
  • сапричастнос
  • сапричастнус
  • съпречаснос
  • съпречаснус
  • съпречастнос
  • съпречастнус
  • съпричаснос
  • съпричаснус
  • съпричастнос
  • съпричастнус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-час-т-ност
членувано съп-ри-час-т-ност-та
мн.ч. съп-ри-час-т-нос-ти
членувано съп-ри-час-т-нос-ти-те
звателна форма