съпринадлежност

Речник на българския език

съпринадлежност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съпринадлежнос

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съп-ри-над-леж-ност
членувано съп-ри-над-леж-ност-та
мн.ч. съп-ри-над-леж-нос-ти
членувано съп-ри-над-леж-нос-ти-те
звателна форма