съпоставям

Речник на българския език

съпоста̀вям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

съпоста̀вяш, несв. и съпоста̀вя, св.; Какво. Сравнявам две или повече неща, за да открия прилики и разлики. Съпоставям данните от две анкети.

Грешни изписвания (7)

  • сапоставъм
  • сапоставям
  • сапуставъм
  • сапуставям
  • съпоставъм
  • съпуставъм
  • съпуставям

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вям съ-пос-та-вя-ме
2 лице съ-пос-та-вяш съ-пос-та-вя-те
3 лице съ-пос-та-вя съ-пос-та-вят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вях съ-пос-та-вях-ме
2 лице съ-пос-та-вя съ-пос-та-вях-те
3 лице съ-пос-та-вя съ-пос-та-вя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице съ-пос-та-вях съ-пос-та-вях-ме
2 лице съ-пос-та-вя-ше съ-пос-та-вях-те
3 лице съ-пос-та-вя-ше съ-пос-та-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставял съм съпоставяла съм съпоставяло съм съпоставяли сме
2 лице съпоставял си съпоставяла си съпоставяло си съпоставяли сте
3 лице съпоставял е съпоставяла е съпоставяло е съпоставяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях съпоставял бях съпоставяла бях съпоставяло бяхме съпоставяли
2 лице беше съпоставял беше съпоставяла беше съпоставяло бяхте съпоставяли
3 лице беше съпоставял беше съпоставяла беше съпоставяло бяха съпоставяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще съпоставям ще съпоставяме
2 лице ще съпоставяш ще съпоставяте
3 лице ще съпоставя ще съпоставят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм съпоставял ще съм съпоставяла ще съм съпоставяло ще сме съпоставяли
2 лице ще си съпоставял ще си съпоставяла ще си съпоставяло ще сте съпоставяли
3 лице ще е съпоставял ще е съпоставяла ще е съпоставяло ще са съпоставяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да съпоставям щяхме да съпоставяме
2 лице щеше да съпоставяш щяхте да съпоставяте
3 лице щеше да съпоставя щяха да съпоставят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм съпоставял щях да съм съпоставяла щях да съм съпоставяло щяхме да сме съпоставяли
2 лице щеше да си съпоставял щеше да си съпоставяла щеше да си съпоставяло щяхте да сте съпоставяли
3 лице щеше да е съпоставял щеше да е съпоставяла щеше да е съпоставяло щяха да са съпоставяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставял съм съпоставяла съм съпоставяло съм съпоставяли сме
2 лице съпоставял си съпоставяла си съпоставяло си съпоставяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице съпоставял съм съпоставяла съм съпоставяло съм съпоставяли сме
2 лице съпоставял си съпоставяла си съпоставяло си съпоставяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм съпоставял била съм съпоставяла било съм съпоставяло били сме съпоставяли
2 лице бил си съпоставял била си съпоставяла било си съпоставяло били сте съпоставяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съпоставям щяла съм да съпоставям щяло съм да съпоставям щели сме да съпоставяме
2 лице щял си да съпоставяш щяла си да съпоставяш щяло си да съпоставяш щели сте да съпоставяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм съпоставял щяла съм да съм съпоставяла щяло съм да съм съпоставяло щели сме да сме съпоставяли
2 лице щял си да си съпоставял щяла си да си съпоставяла щяло си да си съпоставяло щели сте да сте съпоставяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих съпоставял бих съпоставяла бих съпоставяло бихме съпоставяли
2 лице би съпоставял би съпоставяла би съпоставяло бихте съпоставяли
3 лице би съпоставял би съпоставяла би съпоставяло биха съпоставяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
съ-пос-та-вяй съ-пос-та-вяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вян
непълен член съ-пос-та-вя-ния
пълен член съ-пос-та-вя-ни-ят
женски род съ-пос-та-вя-на
членувано съ-пос-та-вя-на-та
среден род съ-пос-та-вя-но
членувано съ-пос-та-вя-но-то
множествено число съ-пос-та-вя-ни
членувано съ-пос-та-вя-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вял
непълен член съ-пос-та-вя-лия
пълен член съ-пос-та-вя-ли-ят
женски род съ-пос-та-вя-ла
членувано съ-пос-та-вя-ла-та
среден род съ-пос-та-вя-ло
членувано съ-пос-та-вя-ло-то
множествено число съ-пос-та-вя-ли
членувано съ-пос-та-вя-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вял
женски род съ-пос-та-вя-ла
среден род съ-пос-та-вя-ло
множествено число съ-пос-та-вя-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род съ-пос-та-вящ
непълен член съ-пос-та-вя-щия
пълен член съ-пос-та-вя-щи-ят
женски род съ-пос-та-вя-ща
членувано съ-пос-та-вя-ща-та
среден род съ-пос-та-вя-що
членувано съ-пос-та-вя-що-то
множествено число съ-пос-та-вя-щи
членувано съ-пос-та-вя-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

съ-пос-та-вяй-ки