съобщник

Речник на българския език

съобщник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • съобштник

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-об-щ-ник
непълен член съ-об-щ-ни-ка
пълен член съ-об-щ-ни-кът
мн.ч. съ-об-щ-ни-ци
членувано съ-об-щ-ни-ци-те
бройна форма съ-об-щ-ни-ци
звателна форма съ-об-щ-ни-ко