сънчо

Речник на българския език

съ̀нчо съществително име, мъжки род (тип 40) редактиране

Значение

ср., само ед. Персонифициран образ на съня в творчеството за деца. Аз съм сънчо, ида от горица.

Грешни изписвания (1)

  • сънчу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. сън-чо
непълен член сън-чо-то
пълен член сън-чо-то
мн.ч. сън-чов-ци
членувано сън-чов-ци-те
бройна форма сън-чов-ци
звателна форма сън-чо